Трошача

56

Преди обед влизате в гората. След огненото слънце на пустинята лесът с неговите сенки и влажния полумрак ви се струва най-прекрасното кътче на земята.

Откривате един поток и се окъпвате в него. След почивката продължавате пътя си из гората. Опитвате се да стигнете до река Хана, но на няколко пъти загубвате посоката. А може би просто не сте си починали достатъчно от изтощителния път през пясъците и скалите на пустинята?

До теб Веста мърмори нещо. Ще й обърнеш ли внимание?

Да — мини на 266.

Не — отиваш на 217.