Трошача

54

Във вечерния въздух, напоен с аромата на цъфнали дървета, се носи дъхът на нещо познато. Веднага се досещаш — мирише на буря.

Мълния прорязва небето. За миг си заслепен, но очите ти веднага се приспособяват към ярката светлина. Преди още да чуеш силния гръм, до теб стига гласът на Торк: „Виж, княже!“ Обръщаш глава към мястото, където пада мълнията — една висока скала насред езерото Ноя, което се намира съвсем наблизо, южно от крепостта. От скалата започват да хвърчат каменни отломки. Струва ти се, че на върха на канарата мълнията е изваяла човешка глава.

— Господи, това е Богът на бурята! — провиква се Торк.

По лицето му се чете смущение и объркване. Никога не си виждал стария воин така объркан.

— Идва буря — казваш си.

Ако искаш да се скриеш в каменната кула на стената, мини на 118.

Ако не се боиш, попадаш на 23.