Трошача

225

Пред теб е леговището на ехото — пещера, издълбана в отвесната скала на пропастта. Тясна пътечка води към входа на пещерата.

Вътре свети същата студена светлина, каквато идваше от стъпките на звяра. Тръгваш бавно към дъното, а в ушите ти посраменото ехо проговаря с шепот:

— Лъжата, застоят, смъртта.

Пещерата е празна.

— Къде си? — питаш ехото.

— Тук. До теб.

— Има ли оръжие срещу каменния великан?

— Има, княже, има.

— Къде е?

— Сам ще го видиш.

— Благодаря ти.

Връщаш се обратно. Когато лъжата ти каже, че има оръжие, значи няма. Когато ти каже, че ще го видиш, бъди сигурен, че ще ще го видиш на куково лято.

Прехвърли се на 62.