Трошача

14

В душата ти се надига отдавна очакваната радост. Трошача, тази каменна грамада, подскача по огромните трупи, които се търкалят надолу по склона, и се мъчи да запази равновесие. Сега той не изглежда така страшен, той е по-скоро жалък въпреки огромната си сила, въпреки разтрепераната земя. Великанът прави опити да се задържи прав, опитва се да стъпи на здрава земя, ала трупите се търкалят и търкалят надолу, сякаш нямат край, а каменната му снага е толкова непохватна за такива упражнения, че колос като него дълго няма да издържи в това положение.

В очите на Трошача трепва недоумение: какво правят с мен тези нищожни човечета?

Даваш знак на ловците да заредят катапултите. Мини на 153.