Пътят до крепостта, макар и уморителен, минава без премеждия. Ала когато наближавате крепостния ров, край вас просвирват стрели. Една от тях минава край ухото ти.
— Ей, вие там горе на стената, спите ли? — гръмва мощният глас на стария воин. — Аз съм Торк, а с мен е княз Архан. — Ако не спрете стрелбата, ще ви избеся до един!
Гласът му помага на стражите да разберат кой е тук край стените на града. Мостът се спуска бавно. Ти и Торк минавате по дебелите дъски и влизате в крепостта.
Отиваш на 4.