Неочаквано от короната на близкото дърво се подава главата на змия. Тялото й е увито около дънера на дървото.
— Стой! — казва змията. — Тук е местната данъчна служба. Ако искате да минете границата, платете по една жълтица на човек.
— Аз съм княз Архан, тази земя е моя — отвръщаш ти.
— Беше, княже, беше — съска змията.
— Тук аз определям данъците — излизаш от кожата си ти.
— От днес аз определям данъците — настоява змията.
Оглеждаш хората си. По лицето на Торк е изписано: „Каквото и да направиш, аз съм с теб, княже!“ Зияд сякаш иска да ти каже: „Какво толкова й се церемониш? Отсечи й главата да знае кой е тук владетелят!“ Тъмните очи на Веста бързат да ти кажат: „Не се хаби на дребно, княже! Плати си таксата и да вървим напред!“
Кого ще послушаш?
Зияд — мини на 250.
Веста — отиваш на 61.