Трошача

255

— Тоя великан ще ни избие до крак — казваш ти.

— Струва ми се, че е кротък и добър, само да не го дразним — опитва се да надвика грохота Веста.

Решението ти вече е готово, трябва само да го съобщиш на всички.

— Ще го нападна и ще го победя!

— Толкова ли е нужно сега да започваме нова битка с нов великан? Не можем ли с мир да постигнем същото?

Думите на Торк те изненадват. Сега той изглежда кротък като агне. Къде отиде смелостта и силата му, къде се изгуби воинския му дух? Не, след загубата на ръката това вече не е старият Торк!

— Оставате тук, докато ви повикам — казваш на тримата и пришпорваш коня си към великана.

— Аз съм с теб, княже! — чуваш могъщия глас на Торк.

— А ти? — обръща се Веста към Зияд. — Няма ли да се биеш с великана?

— Аз не съм воин, аз съм прост коняр. Защо ли нося меч? — отвръща Зияд.

Ти вече наближаваш великана. Трябва само да му срежеш сухожилието и да го гътнеш на земята. Така ще бъде по-лесно да го победиш.

Великанът отстъпва назад. Вдига се облак прах и през него не може да се види къде е стъпалото на другия му крак.

— Пази се, княже! — крещи Торк. — Идвам ти на помощ!

Слагаш си вълшебния шлем. Огромното ляво ходило на великана надвисва над теб и смазва коня ти. Защо не действа шлемът? Може би той е само за ездача, а не и за коня?

Скачаш от седлото и бягаш. С лявата ръка Торк се опитва да нарани крака на великана, но дясното му ходило го премазва. И преди да направиш нещо, лявото ходило на великана те притиска към каменистата земя.

Смъртта ти е мигновена. Започни от 1.