Трошача

235

— В кожената чанта — отговаряш й ти.

— Не чувам — идват до теб думите на Веста. — Говори по-ясно.

Защо не чува? Нали й каза, че лекарството е в кожената чанта? Напрягаш сили. Трябва да кажеш ясно само две думи, но това е толкова трудно!

— Ко-же-на-та чан-та — произнасяш ти, като се стараеш да изговориш високо всяка сричка.

Температурата ти продължава да се покачва, тялото ти е мокро от пот, но те пронизва мъртвешки студ.

— Завийте ме! — зъбите те тракат, едва ли някой е разбрал нещо.

Веста отгатва какво си казал и ти донася лекарството срещу треска. Тя едва успява да го сложи в устата ти през тракащите зъби. Главата ти изгаря, а тялото, ръцете и краката треперят от студ, но скоро температурата ти спада, тялото ти се затопля приятно и ти заспиваш дълбок изцелителен сън.

Мини на 94.