Трошача

33

Мислиш с мъка, че много бързо се топят редиците ви. Има нещо омагьосано в тази лунна нощ, нещо, което сякаш те преследва. Ала щастлив човек като теб трудно се плаши.

Потънал в мисли, ти не забелязваш как от близките храсти срещу теб се хвърля една дива котка. Войникът вече я е забелязал и изскача през теб. Той не успява да извади меча си. Дивата котка прегризва гърлото му.

Конят на Торк прави огромен скок напред. Мечът му изсвирва във въздуха и счупва гръбнака на дивата котка.

— Много бяхме, малко останахме — казваш с тъжна усмивка.

— Войника само това знае — да се бие и да умира — свива рамене Торк.

— И да побеждава.

— И да побеждава. Понякога.

Прехвърли се на 220.