Трошача

196

Прехапваш устни, за да не прихнеш, и се обръщаш към своите спътници. Те разбират какво искаш да им кажеш и остават сериозни.

— Моите хора са на вашите услуги, Ваше гигантско величество — произнасяш тържествено ти.

— Наистина ли? — пита зарадвано Главният великан. — Моите хора само ми пречат.

Двамата с Зияд помагате на великана да си сложи кокилите, а Веста му подава шапката. С ваша помощ великанът се изправя на крака.

— Понякога ми се иска да съм съвсем обикновен човек — казва великанът и разтрива изтръпналите си крака.

— Благородството задължава — успокояваш го ти.

— Именно! — съгласява се радостно великанът. — Иначе отдавна да съм зарязал тая работа.

Великанът тръсва глава.

— Макар да не сте от благородното потекло на главните гиганти, ще ви приема в моя замък — обявява тържествено той.

Всички слизате от конете. Прехвърли се на 29.