Струва ти се, че един глас вика:
— Помощ! Помощ!
Може би шумът от копията ти пречи да чуеш гласа?
— Да, княже — разчита мислите ти Торк. — Някои наистина ни вика за помощ.
Двамата препускате в мрака. След малко забелязвате един човек с торба на гърба, паднал по лице на улицата.
Слизате от конете. Сваляте торбата, обръщате човека по гръб и Торк му дава глътка вода от своята мях.
— Благодаря ви, добри хора — казва човекът след като се съвзема. — Аз съм дребен търговец. Стана ми лошо, днес имах много работа.
— Къде живееш?
— Тук, наблизо.
— Ние ще ти помогнем — успокояваш го ти.
Торк качва човека на коня. Двамата го откарвате в къщи. Когато слиза от коня, търговецът те познава и ти се покланя.
— Как да ви се отблагодаря? — мърмори смутено той.
— Остани със здраве! — казваш му ти и даваш знак на стария воин да продължите към двореца.
Отиваш на 166.