Трошача

34

— Ще ме почакаш ли малко? — питаш Гадната мръсна уста.

— Ще почакам, защо да не почакам — отвръща устата. — Нали ще слезете от хълма?

Връщащ се с коня към високата кула. Взимаш една дебела греда и тръгваш към устата. Даваш знак на Зияд да върви след теб.

— Аз съм Гадната мръсна уста — продължава да дрънка устата. — Никой не може да ме затвори.

Устата млъква за миг.

— Никак не обичам гредите — продължава да бръщолеви устата. — И да ги дъвча, няма да разберат. Каква ми е ползата? Къде отива удоволствието? Аз, както знаете или пък не знаете, живея само от удоволствията. Без тях животът ми е празен и скучен.

Вече си съвсем близо. Усещаш силния дъх на най-гадната и мръсна уста във тоя и във всички светове.

— И пак повтарям: никой не може да ме затвори!

Даваш знак на Зияд. Той хваща гредата и я опира в долния край на устата, в предните й зъби. Вдигаш рязко гредата и със сила отваряш устата. Нещо пропуква в нея. Чува се само едно „Ох!“.

— Като не мога да те затворя, защо пък да не те отворя? — казваш на устата.

Гадната мръсна уста продължава да се изпречва на пътя ви, но не може да обели нито дума. Да, ама вони, та се не трае! Първи минават на един кон Зияд и Веста, после Торк, последен пресичаш опасната граница ти.

— Сбогом, мръсна уста! — казваш ти. — И друг път не се хвали, че не могат да те затворят, защото така ще те отворят, че светът ще ти се види черен!

Мини на 193.