Трошача

29

Замъкът на Главния великан е една тясна и висока стая, пълна с ръждясали и скърцащи машини. Лостове и кобилици се размахват на всички страни, разни колела и макари, оплетени с дълги здрави въжета, се въртят с бясна скорост. За разсеяния човек тук е много опасно.

Като забелязва смаяните ви лица, домакинът се усмихва благосклонно.

— Гледайте!

Главният великан дръпва малка ръчка. Една платформа се спуска със страхотен трясък надолу. На нея има прашни макари и колела. Дълго въже отваря със скърцане невидим до сега прозорец. Виждате първия великан. Той е седнал да си почине.

— Ей, Дребосък, спиш ли? — крясва домакинът и небето се разтърсва. — Няма да ти дам десерт!

Великанът скача на крака и започва да меле пясък.

После се отваря друг прозорец и виждате втория великан, който се подпира на лопатата.

— Хвърляй, Ситния, хвърляй, че довечера ще те наложа с камшика — подвиква му Главният великан.

— Кой построи това чудо на чудесата? — питаш любезния домакин.

— Аз сам. С тези две ръце.

— А можеш ли да направиш нещо срещу каменния великан, който се появи в езерото Ноя?

— Чух за него — казва Главният великан и се замисля. — Това не ми е по специалността. Аз съм тесен специалист.

На тръгване домакинът ви подарява по една шепа пясък.

— Вървете в тая посока — сочи той на северозапад.

Не сте изминали и стотина крачки, когато чувате страхотен трясък. Замъкът на Главния великан рухва сред облаци пепел. До ушите ви стигат воплите на неговия собственик.

Ще ускориш ли движението напред?

Да — мини на 258.

Не — отиваш на 155.