Трошача

164

Сядаш на стената. Камъкът е още топъл. Приятно ти е да се отпуснеш и радваш на щастието, което изпитва всеки владетел на богата страна.

Неусетно заспиваш. Събужда те тропотът на конски копита. Познатите стъпки на Торк екват по каменните стълби. Скоро неговата едра фигура се появява на стената.

— Какво видя, Торк?

Старият воин застава на две крачки и си поема дъх.

— В езерото има един каменен великан.

— Как изглежда?

— Огромен, зъл, великолепно развит, с гола глава и обеца на ухото. На рамото си държи каменен боздуган. Ако съдя от това, което стърчи над водата, трябва да е висок поне дванайсет метра.

— От къде дойде?

— Ще ме сметнеш за изкуфял, княже. Издялал го е Богът на бурята.

— Опасен ли е?

— Докато си стои в езерото, не е. Някакви джуджета казали на хората, които живеят в колиби край езерото, че единственото оръжие срещу тоя великан се намира в пропастта югоизточно от езерото.

Ще се втурнеш ли веднага на път?

Да — мини на 19.

Не — попадаш на 48.