Трошача

89

Поглеждаш към стария воин.

— Да се махаме, Торк!

— И аз мисля така, княже.

— Можеш ли да скочиш във водата, без да се удариш?

Торк се оглежда.

— Мога, княже.

Двамата скачате едновременно от раменете на великана. Потъваш дълбоко под водата, но след малко се подаваш на повърхността и вдъхваш дълбоко чистия въздух.

Луната огрява езерото и посребрява водите му със своя блясък. Горе на хълма се очертават назъбените стени на крепостта. Тя винаги е била непристъпна, но сега тревогата те кара да направиш нещо, преди да се разрази бурята. Трябва да намериш тайнственото оръжие, за което ти съобщи гласът над езерото.

До теб над водата се подава главата на Торк. Двамата плувате към брега, където ви чакат конете. Старият воин плува малко по-бавно, ризницата му го тегли към дъното, но той успява да се задържи над водата.

— Да ти помогна, Торк?

— Сам ще се оправя, княже.

Стигате до брега. Качвате се на седлата и продължавате напред в търсенето на тайнственото оръжие.

Мини на 165.