Трошача

180

Една пътека води от крепостта към езерото. Там долу, сред тъмните води, се издига каменният великан. Могъщата му фигура се откроява на фона на нощното небе. Какво ли таи в себе си гигантът, който до преди малко беше само една обикновена скала?

Скоро стигате до брега на езерото и поемате в тръс по източната му част. Тропотът на копита отеква над смълчаните езерни води. В душата ти е спокойно, с Торк и двамата войници няма от какво да се страхуваш.

Спираш коня си. Зад теб спират на място храбрите ти спътници. Нещо те кара да погледнеш към великана, който сега е обърнат с профил към теб. Неясен шепот долита от езерото. Сякаш човешка реч се смесва с тиха приспивна музика.

Застиваш на място. Вече не знаеш нито кой си, нито къде отиваш. Един непознат човек с шлем и ризница се опитва да ти каже нещо, но думите му не стигат до теб. Доколкото можеш да видиш в тъмното, лицето му изглежда загрижено. Другите му двама спътници също ти се струват притеснени. Какво става в тая пролетна нощ, какво искат тези непознати от теб? Може би искат да те ограбят? Ако е така, не са познали.

Мини на 40.