Трошача

194

Старият воин пристъпва от крак на крак. Отначало ти се струва, че той просто е уморен от неподвижното стоене върху лицето на исполина, ала след малко разбираш, че това не е така. Торк просто търси опора, за да направи нещо важно.

След като се закрепва добре върху камъка, старият воин бавно и предпазливо изважда ножа си от ножницата.

— Какво правиш, Торк?

— Искам да го погъделичкам малко.

— Той може да ни смаже!

— И сега може.

Доводите му са железни. И все пак великанът е нещо извън твоите обикновени познания, разсъжденията ти за него не почиват на знания за неговата същност.

Торк замахва с ножа и нанася удар в долната устна на исполина. Чува се звън на стомана, острието на ножа се счупва, полита надолу, удря се в каменната гръд на великана и пада във водата. Великанът не помръдва.

Старият воин поглежда към теб.

— Трябваше да опитам — казва той. — Жалко за ножа. Хубав беше и ми служеше вярно.

Мини на 89.