Трошача

215

Седите на пейките около стената на къщата, изплетена от тънки клони. След малко Ида донася плодове и печено месо. Домакинът ви дава знак да се нахраните с него.

Докато трае обеда, разказваш за опустошаването на твоя град Илир. Берил вече е огледал цялата група и знае с кого си има работа.

— Разбирам положението ти, княже — подхваща дипломатично той. Струва ти се странно, че един ловец, израсъл и прекарал целия си живот в гората, може да бъде толкова деликатен.

А защо пък не?

— Ще ви дам подслон за няколко дни — продължава Берил. — После ще решите накъде да поемете.

Благодариш му от все сърце. Просто невероятно е, че един препатил човек като Берил може да се довери на група непознати.

А защо пък не?

Мини на 137.