Трошача

224

Под бледата светлина на луната тясната пътека изглежда още по-опасна. Единственият начин да минеш по нея е да хванеш коня си за поводите и да го поведеш напред. Това и правиш.

Твоят породист жребец е добре обучен, той стъпва внимателно по каменистата земя, която тук-там се рони под копитата му, и заобикаля най-опасните места. Хубаво е да имаш такъв кон. Склонът от дясната ти страна е станал много стръмен и едно падане може да свърши със смърт и за животното, и за ездача.

Зад теб внимателно пристъпва Торк. Дългите години, прекарани с него, са те научили да усещаш присъствието му и без да се обръщаш назад. Воин като него добре се ориентира във всяко положение!

Скоро най-опасната част от пътеката остава зад гърба ви. Не бързаш да се радваш. В главата ти отдавна се върти един въпрос, на който още няма отговор: ще успееш ли да извървиш всички пътеки, за да стигнеш до оръжието, с което да сразиш каменния великан?

Тъмният вход на пещерата вече е съвсем близо.

Отиваш на 244.