Трошача

155

Малката ви група пътува в тръс през пустинята. Сигурни сте, че скоро ще излезете от тази безплодна земя, където няма капка вода.

По небето плъзват облаци. Отначало те са малки и светли, но скоро цялото небе се покрива с дебели тежки облаци. От небесната синева не остава и помен. Вятърът, който духа, изпраща в лицата ви задушливи прашни облаци. Слънцето се скрива, четирите посоки на света престават да съществуват за вас. В това море от прах не виждаш нищо.

Загубваш връзка с останалите. Отиваш на 130.