Трошача

205

Оглеждаш се, търсиш из храсти и камъни, гледаш под близките дървета, огрети от лунната светлина. Напразно! Не виждаш това, за което дойде тук или поне някакъв знак, който да ти подскаже къде да търсиш оръжие срещу каменния великан.

— Не търси нощем това, което денем сам не мога да намеря, княже — гръмва един могъщ глас над теб. В тоя глас усещаш някаква особена сила.

— Ти пък кой си? — изтръгва се от гърдите ти.

— Аз съм Духът на планината.

— Знам ви аз призраците и духовете. Вземи единия, удари другия.

— Аз не съм призрак. — В тона на гласа се чувства обида. — Аз съм дух, опора за живите и покой за мъртвите. — Не се чуди, връщай се обратно. Твоята страна има нужда от теб.

Тоя съвет ти се вижда много разумен.

Мини на 62.