Трошача

223

Битката със звяра се води с променлив успех. Отначало успяваш да го раниш, но раната е дребна и само го раздразва. Ранен и вбесен, звярът забравя всякаква предпазливост и става още по-опасен. Очите му блясват заплашително. Разбираш какво значи това и се приготвяш за отбрана. А звярът започва някакъв неописуем танц на смъртта. Скача на ляво, на дясно, надава хрипливи звуци, но винаги остава далеч от обсега на меча ти. Движенията му са бавни и меки, в силното му тяло се усеща цялата жизнена енергия, с която го е надарила природата. Ако продължава така, можеш да го простреляш.

Сваляш лъка от рамото си. Преместваш меча в лявата си ръка, с която държиш лъка. Десницата ти посяга към колчана със стрелите. Това ти е грешката. Звярът прави един дълъг скок и белите му зъби се впиват в шията ти. Това е краят на твоя живот.

Започни от 1.