Трошача

258

Пътят ви през пустинята е истински ад. Слънцето прежуря, пясъкът се пъха в устата, очите и ноздрите, телата ви изтръпват от неподозирана тежест. Челата ви се оросяват с пот. Никога през живота си не си се чувствал толкова отпаднал!

Внезапно пред теб се появява огромен вихър. Той се носи над дюните и увлича в бясното си въртене пясъка. В него няма нищо необикновено, само дето ходи на два крака.

— Аз съм Пушльо — просъсква вихърът. — Искаш ли да ти покажа фокус?

Нямаш сили да му отговориш. Твоите спътници също.

Фунията на вихъра приближава до вас. Тя ви измъкна от седлата и ви понася над червената пустиня. В края на пустинята вихърът отслабва и вие тръгвате към гората, която се вижда в далечината.

Мини на 56.