Трошача

88

Тичаш с все сила към двореца и се мъчиш да заглушиш гласа на съвестта, който ти повтаря все едно и също: „Страхливец! Страхливец! Страхливец!“

Аз не съм страхливец, отговаряш на този глас. Аз искам само да спася княгинята.

Ами войниците? Ами хилядите жители на този град, продължава гласът? Тях кой ще ги спаси?

На този въпрос отговор не намираш. Чува се шум. Нещо зад гърба ти се събаря. Един огромен камък от крепостната стена те удря в главата. Това е краят на твоя живот.

Започни от 1.