Трошача

193

Пускаш коня си в тръс. Сега за теб най-добрата посока е реката. Там ще имате риба, ще имате вода. Можеш да си починеш, да помислиш за бъдещето, да вземеш най-правилното решение.

На пътя излиза един старец. Кожата му е пепелява и сбръчкана, дългата му бяла коса не е виждала гребен от години, възлестите му пръсти стискат вехта скъсана торба.

— Какво правиш, дядо? — питаш го.

— Търся нещо за ядене.

— Намери ли?

— Не. Вие накъде сте тръгнали?

Разказваш му накратко за хълма с кулата и срещата с Гадната мръсна уста.

— Как успяхте да минете през нея? Никой никога не я е затварял.

— Там им е грешката. Аз само я отворих с една голяма греда.

Думите ти хвърлят в ужас стареца. Дъното на старите му дрипави гащи започва да се тресе.

— Стана тя, каквато стана — вайка се старецът. — Сега ще довтасат летящите хоботи! — Той се втурва да бяга. Скоро старецът изчезва сред цъфналите овощни дървета.

Какво ще направиш?

Ще се вслушаш в думите на Веста — мини на 227.

Ще се вслушаш в думите на Торк — отиваш на 242.

Няма да слушаш никого — попадаш на 148.