Трошача

86

Прибираш меча в ножницата си. Има ли този звяр нещо общо с великана или само си тръгнал да търсиш приключения, това е мисълта, която те вълнува в момента.

В пропастта се чува ужасен шум. В ушите ти гръмва ехото на тази тъмна и опасна бездна.

— Аз съм лъжата, застоят, смъртта — кънти в ушите ти. — Колкото и да се мъчиш, няма да избягаш от моята разплата, защото от мен идеш и в мен ще се върнеш.

Главата ти бучи, ще се пръсне. Затискаш ушите си с ръце. Шумът става по-слаб, по-поносим. Оставаш така, докато шумът отслабне достатъчно, за да пуснеш ушите си.

Някъде далеч се чуват думите на ехото:

— Аз съм лъжата, застоят, смъртта.

Сядаш на един камък. Чувстваш се безкрайно отпаднал.

Мини на 93.