Трошача

216

Голямата опасност остава зад гърба ти. Оглеждаш се. Всички са тук, здрави и читави. Торк изглежда малко по-блед от обикновено. Изплашеният жребец се опита да го хвърли на земята, но старият воин се задържа на седлото, стиснал поводите с единствената си лява ръка.

Макар че камъните престанаха да падат, конете ви са неспокойни. Те пръхтят, цвилят, тъпчат тревожно на място. Пустинята никак не им харесва. А колко още път ви чака през този адски пек, никой не може да каже.

Вашата малка група стига до високи гладки скали, между които се вижда тесен проход.

— Слава богу, прескочихме трапа! — казва Зияд.

Земята се разтърсва, чуват се силни удари.

— Не казвай хоп, преди да си прескочил, млади момко — подхвърля Торк.

Ударите продължават. Внимателно минавате тесния проход. На стотина крачки от вас босоног великан с напукани пети, облечен само с дрипави шалвари, чупи камъни с огромен чук. Косата и гъстата му черна брада са покрити с прах.

Какво ще направиш?

Ще поприказваш с него — мини на 160.

Ще се опиташ да минеш незабелязано — попадаш на 259.

Ще се биеш с него, ако имаш вълшебен шлем — отиваш на 255.