Трошача

267

Пушльо пристъпва бавно към теб. По вихъра, от който е изваяно лицето му, плъзва нещо като усмивка. В гласа му звучат подигравателни нотки.

— Нямаш огледало, нали?

Бъркаш в чантата. Изваждаш първия вълшебен дар, който ти попада под ръка — въжето с куката, и го хвърляш в лицето на вихъра. В отговор чуваш презрителен смях.

— И си съвсем сам — продължава да се упива от силата си Пушльо.

Хвърляш един след друг още няколко предмета, но без особен успех. Най-подир се навеждаш, грабваш шепа пясък и с все сила го хвърляш в мутрата на Пушльо. Той само се превива от смях.

Когато му омръзва да се забавлява, Пушльо надува бузи. Вятърът те вдига и те понася на запад. След малко до теб долитат и тримата ти спътници. Скоро пустинята свършва. Всички заедно падате бавно и стъпвате на зелена трева. Тук гората е съвсем близо.

Накъде ще тръгнеш? На юг — не си струва.

На запад — мини на 26.

На изток, в пустинята — отиваш на 172.

На север — попадаш на 66.