Трошача

187

Докато държиш с кормилото лодката в средата на течението, а Веста и Зияд се радват на красивата гледка, Торк поглежда към небето и се мръщи.

— Тая работа не ми харесва.

Лявата му ръка сочи на запад. Поглеждаш назад и виждаш малко облаче, което бързо нараства.

— Задава се буря — разбираш думите му ти.

— Така мисля, княже.

Веднага обръщаш носа на лодката към брега. Вятърът се засилва, надигат се високи вълни. Но вие сте по-бързи — слизате на брега, издърпвате лодката на пясъка, обръщате я с дъното нагоре и се скривате под нея.

Небето пламва от светкавици, гръмотевиците идват една след друга. Руква пороен дъжд. Бурята трае не повече от половин час, сетне пак грейва слънце.

А вие продължавате пътя си с лодката.

Мини на 142.