Трошача

105

Докато с дясната ръка продължаваш да се държиш за камъка, с лявата опипваш цялото си тяло докъдето можеш. Макар че всичко те боли, счупено и изкълчено няма, ти си цял и невредим.

Може би идеята да тръгнеш неподготвен на път, и то през нощта, не беше от най-добрите. Още си в началото на пътя, а вече даде толкова много жертви. Ще успееш ли да се спасиш? И ако се спасиш, какво ли те чака по пътя?

— Торк?

Старият воин мълчи. Поглеждаш към него. Торк се е свил в гънката на каменното рамо и не мърда.

— Чуваш ли ме, Торк?

— Чувам те, княже. Ако мръдна, ще падна и ще се пребия.

— Добре ли си?

— Не зная. Струва ми се, че нямам нищо счупено.

Ако мислиш, че Торк ще се оправи сам, мини на 162.

Ако решиш да тръгнеш към стария воин, попадаш на 237.