Трошача

264

Вратата на замъка се отваря със страшно скърцане.

— Не могат ли да й сложат малко мас? — въздиша Зияд. — В нашата конюшня такова нещо нямаше.

— Това е замък, глупако — чува се един глас. Без да забележите, от съборетината е излязла по терлици черна котка със зелени очи.

— Коя си ти? — питаш котката.

— Аз съм Главния съветник на Негово колосално височество.

— Изключително сме поласкани, че лично вие…

— Да не губим време. Негово колосално височество не обича досадниците.

— А по работа приема ли? — питаш ти и подаваш на котката плик с рушвет за средни посредници. Котката се мръщи, но прибира плика.

— Приема. Само си дръжте шапките и затегнете коланите. За шапките може и да се сетите, но за коланите бас държа, че не ви сече пипето.

— Няма да ги напълним — успокояваш ти котката.

— Кое? — пита учудено тя.

— Гащите.

Котката присвива учудено очи.

— Брей, ти си бил много хитър! Искаш да ми заемеш мястото, а? Не става, мой човек.

— Не се безпокой, идвам за друго.

— Всички казват така, ама като ми видят креслото… — промяуква котката и с два скока се скрива в съборетината. Вратата се затваря със същото отвратително скърцане.

Мини на 31.