Трошача

250

Кръвта ти кипва. Как смее тая змия да се разпорежда в собствените ти владения? Как може тя да взема данък за преминаването от едно място в друго? Това е право на държавата, на монарха, това е твое лично право!

— Ще ти дам нещо много по-ценно — казваш заплашително и изваждаш меча си от ножницата. Острието му блесва ослепително на слънцето. С тоя меч си поразявал враговете на твоята държава, той ще продължи да поразява всеки, който дръзне да си присвои част от твоето разорено княжество!

Ала змията е по-бърза от теб. Езикът й излита мълниеносно във въздуха и оставя върху китката ти една малка рана.

— Зелен си още, княже! Не можеш да се мериш със змия!

Тази рана е смъртоносна. Жалко, че не успя да се пребориш за княжеството и за себе си. И какво от това, че гадателката ще те оплаче и ще те зарови в хладната пръст? На тази земя си й нужен жив и здрав!

Започни от 1.