Трошача

101

Вратата на тронната зала се отваря. Всички глави се обръщат нататък. В залата влиза жена с вехта, скъсана наметка. Шарена кърпа покрива косата и челото й. Главата й е сведена към земята. Не можеш да видиш лицето на новодошлата, но си сигурен, че това е едно клето, окаяно създание.

Музиката забавя ритъма си. Жената прави няколко крачки напред и пада на колене на почтително разстояние от трона.

— Знаеш ли защо съм те повикал? — питаш жената.

— Да, княже — тихо отговаря тя.

Изненадата ти е безкрайна. Поглеждаш към Торк.

— Нищо не съм й казвал. Кълна ти се, княже! — слага ръка на сърцето си той.

Тогава откъде знае за какво я викаш? Заповядаш на жената да се приближи. Тя пристъпва плахо напред.

— Коя си ти?

Жената вдига глава. Кърпата се плъзва и пада на раменете й. Непознатата е млада, красива, с големи тъмни очи. Дългата й черна коса блести на светлината на свещите.

— Аз съм Веста, гадателка.

Става интересно!

— Ето ти ръката на един щастлив човек. Предскажи ми бъдещето!

Очите на Веста потъмняват още повече.

— Не искай това от мен, княже.

Но ти настояваш и тя се съгласява, макар и без желание. Веста хваща ръката ти, вглежда се в нейните линии и казва:

— Ти си богат и щастлив. Очакваш дете, но това, което чакаш, няма да дойде. Ще дойде неканеният, Трошача. Земите ти ще запустеят, град Илир ще бъде разрушен. Княгинята…

Торк хваща дръжката на меча.

Как ще постъпиш?

Ще оставиш Торк да съсече Веста — мини на 141.

Ще насъскаш кучето си срещу нея — попадаш на 236.

Ще й платиш и ще я пуснеш да си върви — отиваш на 80.