Трошача

153

— Ур-ри-ку-у-у!

Това вече не е гръмотевичния глас, който разтърсва земя и небе. Това е гласът на един великан в предсмъртна агония. Точно затова в тоя миг той е особено опасен.

Докато великанът се мъчи за запази равновесие върху търкалящите си трупи, пукнатината в коляното му се разширява. Трошача прави болезнена гримаса. Левият му крак се счупва с трясък. В желанието си да запази равновесие каменният великан прехвърля тежестта си върху десния крак, но полита назад. Той изтърва боздугана, който счупва и десния му крак. Трошача пада назад, осакатеното му тяло се превърта няколко пъти, прелита над най-стръмното място и пада в езерото. Водата му излиза от бреговете. Когато вълните утихват, виждаш, че само главата на великана стърчи над водата. Каменното му лице е неподвижно.

ПОБЕДА!

Мини на 16.