Трошача

257

Вратата скръцва и то така, че всичките зъби те заболяват, после се отваря широко. В тъмната постройка нищо не помръдва. Само вятърът продължава да сипе пясък.

— Това е клопка — казва Торк. — не влизайте вътре!

— Аз пък мисля, че е призрак — със затаен страх в гласа казва Зияд.

— Не виждате ли едно дребно животинче? — пита Веста.

От замъка на Главния великан изпълзява дребно сиво мишле. То се изправя на задните си лапи и застива така, подпряно на опашката си.

— Аз съм главния съветник на Негово исполинско височество Главния великан — произнася тържествено малкото сиво мишле.

— Много ни е приятно — покланяш се ти. Другите също се покланят.

— Негово исполинско височество не обича да го безпокоят. Изобщо негово исполинско… височество не обича безделниците.

Бъркаш в чантата и му подаваш рушвет за дребен посредник. Мишлето се мръщи, но прибира плика.

— Ние не сме безделници. Идваме по работа.

— По работа може. Какво искате?

— Да се видим с Негово исполинско височество Главния великан.

— Мога да ви уредя една среща. Само предупреждавам: Дръжте си шапките и си затегнете коланите.

— За шапките е ясно, но не разбирам какво общо имат коланите — намесва се в разговора Зияд.

— Да не паднат, като ги напълните от страх. Още ли искате да се срещнете с Негово… нали разбирате кой?

— Да — кимваш ти.

— После да не ми се сърдите — мърмори мишлето и бързо се шмугва в съборетината. Вратата се затръшва след него.

— Това мишле не ми вдъхва доверие — прошепва Зияд.

Ако посредничеството на мишлето не те удовлетворява и имаш рушвет за среден посредник, мини на 264.

Ако не желаеш посредник, отиваш на 31.