Още веднъж оглеждаш местността. Тук всичко изглежда толкова спокойно, толкова вечно!
— Какво да правим? — питаш спътниците си.
— Да останем в долината — предлага Зияд.
— Да поискаме от западните ни съседи помощ и да нападнем Трошача — казва Торк.
— Ти какво предлагаш, Веста?
Гадателката те поглежда право в очите.
— Мисля, че ще постъпиш така, както пожелае съдбата.
Думите й те изненадват и те объркват. Волята на съдбата досега разби най-сигурното княжество и най-добрите ти надежди. Дано оттук нататък съдбата да е с теб!
— Тогава тръгваме към реката!
Нещо те тревожи сериозно — мини на 253.
Нещо те заплашва пряко — попадаш на 119.
Нещо те тревожи слабо — прехвърли се на 240.