Трошача

25

Когато излизате на широкия път, яхвате конете и продължавате напред към пропастта. Подухва слаб вятър, който лека-полека става все по-студен. Нещо ви тегли непреодолимо към огромната неизследвана пропаст, сякаш тя иска да ви засмуче и унищожи.

Поглеждаш към спътниците си. Торк е видимо спокоен, другите се мъчат да изглеждат като него.

— Защо мълчите? — питаш войниците. — Страх ли ви е?

— Не — казва единият от тях.

— Я запейте!

„Градът ни е богат

и китна равнината!“ — запява единият.

„За княза, за страната,

напред за всички нас!“ — подхващат останалите.

Пред теб има две опасности.

Ако избереш по-малката, отиваш на 174.

За по-голямата мини на 150.