Пътят по ключиците на каменния великан е хлъзгав и опасен, но разстоянието не е много голямо. Надяваш се, че скоро ще стигнеш до началника на армията. Още не знаеш дали това е най-правилното решение, само времето може да покаже дали това е така.
Тези две малки крачки ти струват много нерви, но след добро захващане за камъка и няколко сполучливи движения по посока към Торк пътят е вече извървян. Поглеждаш към стария воин. Той стои като залепен за каменната устна на великана. Засега не можеш да кажеш жив ли е и какво му е.
Мини на 162.