Трошача

239

Двамата с Торк яздите мълчаливо един до друг. Нощта е топла, луната осветява пътя, всичко е просто и ясно, твоето място на трона изглежда непоклатимо.

В далечината виждаш няколко високи дървета. Местността ти е позната като дланта на собствената ти ръка. Там пътят завива и продължава на изток към неизследваната пропаст.

Ако има нещо, което не познаваш, това е пропастта. Там често изчезват коне, хора, каруци. Местните жители не обичат това място и гледат да стоят по-далеч от него.

На завоя те очаква нова изненада, това място, което познаваш като петте си пръста, не е същото. Пред вас се издигат високи, отвесни скали. Каменната стена спира нощния ви поход. Пътят не води на никъде.

Тези нощни изненади започват да ти омръзват.

Мини на 147.