Трошача

259

Даваш знак на останалите да се спрат зад скалите, а сам подкарваш коня бавно и колкото може по-тихо. Надяваш се, че при тоя трясък от трошенето на камъни великанът няма да те забележи.

Но това едва ли е най-голямата опасност. Наоколо хвърчат камъни, малки и големи, отломки от канарите, които великанът троши с огромния си чук. Ако поне едно парче те улучи, Ще сложи край на живота ти.

Внезапно великанът тръгва заднешком към теб. Обръщаш коня си и го пришпорваш към прохода между скалите. Конят ти усеща опасността и препуска като вятър, за да спаси и себе си, и теб.

— Какво стана? — пита Торк. — Защо те нападна?

— Не зная — свиваш рамене ти. — Изведнъж тръгна назад. Сигурно ме е забелязал.

— Не те забеляза — намесва се в разговора Веста. — Само отстъпи две крачки назад да се полюбува на работата си.

Поглеждаш гадателката в очите.

— Сигурна ли си?

— Да, сигурна съм — кимва тя.

Попадаш на 160.