Трошача

160

— Стойте тук! Ще се опитам да науча нещо от него — казваш ти на спътниците си и препускаш към великана.

Той продължава да млати с все сила огромните скали около него. От челото му се лее пот. Огромни капки се търкалят по бузите, шията и гърдите му.

— Добър ден! — поздравяваш вежливо ти, когато стигаш до крака му. — Какво правиш тук?

Великанът дълго се оглежда. Когато най-после те забелязва, той оставя исполинския си чук на земята и казва:

— Аз съм само един нещастен великан!

От очите му рукват сълзи. Той ги избърсва с опакото на ръката си. Като виждат, че колосът не е страшен, твоите спътници идват тихо при теб.

— Аз съм княз. Бях млад и красив, но зла магьосница ме ориса да троша тези камъни — продължава ридаещия великан. — Ако ги превърна в пясък, ще разваля магията и ще стана човек.

Един глас разтърсва небесата.

— Не спирай, Дребосък, не спирай! Още не си изпълнил четвъртината от нормата!

Великанът трепва и се озърта уплашено.

— Господарят! Най-страшният великан, владетелят на всички великани!

Ако искаш да продължиш разговора, мини на 254.

Ако решиш да не отвличаш великана от работата му, отиваш на 91.