Трошача

195

Непознатият с шлема и ризницата, мъж на 40–45 години, взема прилепа и го слага на раменете ти. Лицето му е открито, чертите му вдъхват доверие, но човек не трябва да слуша само чувствата си. Кой го знае що за птица е тоя и кой го изпраща? Пък и като сам не помниш кой си, как можеш да разбереш кой е човекът отсреща?

Ръката на непознатия продължава да крепи убития прилеп на дясното ти рамо. Това вече преминава всякаква граница. И макар да не вярваш в заклинания и урочасване, това все повече ти прилича на черна магия. Крайно време е да направиш нещо!

Десницата ти сама посяга към дръжката на меча. Движението ти е мълниеносно, ала другите двама успяват да хванат и двете ти ръце. Тялото ти се гърчи в безсилна ярост, докато… докато разбираш, че си княз Архан, а тоя, който държи убитата птица на рамото ти, е старият воин.

— Какво стана с мен, Торк?

— Забрави кой си, княже — отговаря началникът на армията и хвърля прилепа на земята.

— Това помогна ли ми? — питаш го и сочиш с пръст мъртвата птица.

— Така мисля.

Мини на 208.