Трошача

232

Изведнъж пред погледът ти се издига замък. Истински непристъпен замък с яки стени, с високи кули и знамена, които се веят от полъха на пролетния вятър.

— Това е замъкът на херцог Гремано — казваш ти и сочиш напред. Торк поглежда нататък, бърчи чело, присвива очи, но не бърза да каже какво вижда. Службата в двореца го е научила на такт, който не се среща често сред военните.

Най-после той се решава да отвори уста.

— Нищо не виждам! — произнася старият воин колкото е възможно по-меко.

Поглеждаш към него, после към замъка. Замъкът е изчезнал.

— Какво съвпадение на възгледите! — казваш ти. — И аз нищо не виждам.

Прехвърли се на 178.