Трошача

199

Луната излиза от облака и облива склона със странната си призрачна светлина. Сега виждаш ясно склона с камъните и храстите по него. Макар че е стръмен, той не е сериозно препятствие за теб.

Хващаш се за близкия камък. Напрягаш мускули, повдигаш се на пръсти и се изкачваш нагоре. Първата стъпка към пътеката, където отчаяно цвилят конете, е направена! Постепенно се научаваш да използваш и най-малката издатина. След няколко минути ти вече си горе на пътеката.

Ще се опиташ да ги спасиш — попадаш на 102.

Ще погледнеш надолу — мини на 116.