Трошача

171

В момента, когато главата на звяра се отделя от тялото му, те лъхва сух, горещ вятър. От досегашната прохлада не остава и следа. Задъхваш се, не ти стига въздух. Железни обръчи сякаш стягат гърдите ти.

Отпускаш се на земята. От нея лъха хлад. Това е една малка почивка за измъченото ти тяло.

Нов полъх на вятъра сякаш изгаря дробовете ти. Ако не престане този сух, жесток вятър, скоро ще умра, казваш си и затваряш очи. Дишането ти се учестява, а горещият въздух сякаш прогаря вътрешностите ти.

Горещият вятър спира така неочаквано, както се е появил. Не смееш да повярваш, че и този път остана жив!

Мини на 93.