Един по един

101.

За миг думите на Гарсия прозвучаха твърде сюрреалистично, за да имат логика.

— Какво? — едновременно попитаха Хънтър и капитан Блейк.

— Как така го познаваш? — учуди се Мишел.

Очите на Карлос все още бяха приковани в снимката на Греъм Фишър на екрана.

— Искам да кажа, че… — смотолеви той, очевидно мислейки за нещо. — Знам, че съм го виждал, но не мога да си спомня къде.

Робърт отново погледна екрана.

— Виждал си това лице?

Приятелят му кимна.

— Сигурен съм.

— Наскоро ли?

— Да.

Измина минута на колебание.

— Може да е бил на някое местопрестъпление — предположи един командос от специалните части. — Всички знаем, че винаги има любопитни хора, които висят покрай периметъра. Някои убийци обичат да се връщат на местопрестъплението, да се смесват с тълпата и да гледат как работи полицията. Такива неща им доставят удоволствие.

Гарсия затвори очи, но видя само объркани сцени. Първият спомен, който проблесна в съзнанието му, беше на съпругата му Ана и приятелката й Патриша в Туджанга Вилидж, след като убиецът беше излъчил предаването с двете. Карлос се опита да си спомни всички лица, които беше видял в онзи ден — може би в кафенето, където ги чакаха Ана и Патриша, или на отсрещната страна на улицата, или онези, които гледаха през витрините на магазините.

Нищо.

Не беше видял Греъм Фишър в Туджанга Вилидж.

Представи си уличката в Мишън Хилс, където беше открит трупът на Кевин Лий Паркър, първата жертва на убиеца. Беше преди разсъмване, в задънена задна уличка. В онова утро там нямаше любопитни зяпачи, никой, освен бездомникът, който беше намерил трупа. Гарсия бързо отхвърли тези образи и продължи по-нататък.

Представи си парка „Сити Хол“ и намирането на камерата. Тогава двамата с Хънтър знаеха, че убиецът е наблизо, за да види как ще реагират полицаите на шегичката му. Карлос направи всичко възможно да си спомни всеки, когото видя край парка.

Беше натоварен час и имаше твърде много хора.

Той положи усилия и се съсредоточи повече. Лицето на Греъм Фишър не беше сред онези, които си спомняше.

След това си представи Дюи Стрийт в Санта Моника. Трупът на Кристина Стивънсън беше оставен до контейнер за отпадъци на малък паркинг зад двуетажна сграда с офиси. Гарсия ясно си спомни тълпата около отцепения от полицията периметър. И после си спомни мъжа, който беше привлякъл вниманието му в онзи ден — висок, строен и як, облечен с черен анцуг с качулка и тъмносини джинси. Опита се да си представи лицето му и тогава всички спомени, освен един изчезнаха от съзнанието му и най-после се сети.

— Боже мой! — промълви той и отвори широко очи.

— Лекарят.

— Какво? — попита Хънтър. — Какъв лекар?

— Онзи в парка — отговори Гарсия, вцепенен от спомена. — Разказах ти тази случка. — Той отмести поглед от партньора си и се обърна към капитан Блейк и Мишел. — С Ана излязохме да потичаме в парка близо до апартамента ни преди две седмици, в една неделна сутрин. Имах свободен ден. Правехме последната си обиколка, когато някакъв човек, който караше велосипед, получи сърдечен удар. Беше зад нас. Въпреки че се събраха хора, за да гледат какво става, аз бях единственият, който му се притече на помощ. Поне отначало. Готвех се да започна да му правя изкуствено дишане, когато се появи друг човек, разбутвайки тълпата. Той също беше тичал в парка в онази сутрин. Каза, че е лекар, и пое контрола върху ситуацията, докато дойдоха медиците. Помогнах му да направи изкуствено дишане на пострадалия. Мъжът беше сериозен и не се преструваше. Наистина се опита да спаси живота на онзи човек.

— И „лекарят“ е бил Греъм Фишър? — попита капитан Блейк.

Гарсия кимна и отново погледна снимката на екрана.

— Той беше. Няма съмнение.

В стаята настъпи неловко мълчание.

— По дяволите — рече Карлос. — Той ни е следял с Ана. Инцидентът стана само два дни преди той да изиграе онзи извратен номер, когато засне Ана и приятелката й, докато бяха излезли да пазаруват. — В гласа му прозвуча гняв. — Мамка му! Разговарях с него. Стоях до него. Той стисна ръката ми… Ръкува се и с Ана.

— Еха, трябва да призная, че това копеле е смело — обади се висок и мускулест командос от специалните части.

— Да не си му проклет фен, Люк? Този тип е психопат — рече друг командос, който беше малко по-нисък, но също мускулест.

В стаята отново се разнесе шепот.

— Добре — каза високо Хънтър и всички млъкнаха. — Греъм Фишър все още живее в същата къща, в която е бил със съпругата и сина си в Бойл Хайтс. Адресът и плановете на разположението в къщата са в папките на масите. Имаме заповед за ареста му. Какво ще кажете да заловим негодника?