Един по един

33.

Рано на следващата сутрин капитан Блейк стоеше пред голямото табло със снимки до южната стена в кабинета на Хънтър, когато той пристигна. Гарсия стоеше до нея.

На таблото вече бяха закачени снимки на втората жертва, която лежеше в стъкления ковчег. Някои показваха ужасеното й лице в различни фази на отчаяние, а други — кадри на тарантулови оси, докато влизаха в ковчега и после отново, когато бяха покрили цялото тяло и жилеха почти всеки сантиметър от него.

Карлос вече беше разказал на Барбара какво се беше случило на срещата им с Мишел Кели и Хари Милс в отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР предишната вечер.

— Все още няма нищо от отдел „Изчезнали лица“ — съобщи Гарсия, докато Хънтър събличаше якето си и включваше компютъра си. — Този път убиецът не беше запушил устата на жертвата, затова софтуерът им за лицево разпознаване не би трябвало да има проблеми да сравни ключови точки, но преди малко говорих с тях, и засега няма съвпадения.

Хънтър кимна.

— Изследователският екип изпрати доклада за тарантуловите оси снощи — добави Карлос и се върна до бюрото си.

Робърт и капитан Блейк се обърнаха към него.

Гарсия взе синята папка до клавиатурата си и я отвори.

— Както подозирахме, убиецът е знаел точно какво прави и как да причини невероятна болка. За разлика от пчелите, които могат да ужилят жертвите си само веднъж, осите жилят много пъти, влагайки едно и също количество отрова и свирепост във всяко ужилване. И ужилването им наистина е свирепо. В индекса за болки от ужилвания на Шмид тарантуловите оси са на първото място.

— В кое? — прекъсна го Барбара.

— Това е скала на болката, капитане — поясни Хънтър.

— Определя болката, причинена от ужилването на големи насекоми.

— Точно така — кимна Гарсия. — Скалата е от 0 до 4, като 4 е най-болезненото ужилване. Само две насекоми достигат четвъртата степен — тарантуловата оса и мравката — куршум.

— Често ли се срещат? — попита капитан Блейк.

— В Америка доста често. — Карлос прелисти страница от доклада и направи гримаса. — Всъщност тарантуловата оса е официалното насекомо на щата Ню Мексико.

Барбара го погледна недоумяващо.

— Американските щати имат ли официални насекоми?

— Очевидно.

— Тогава какво е официалното насекомо на Калифорния?

Карлос повдигна рамене.

— Пеперудата Zerene eurydice — отговори Хънтър и направи знак на Гарсия да продължи.

— В Калифорния се срещат малко видове, главно в района на пустинята Мохаве и в части от Южна Калифорния. Според ентомолога, с когото говорихме, един от тези видове е сред най-интересните — Pepsis Menechma. — Той посочи таблото със снимките. — Използваният от убиеца.

— Какво толкова им е интересното? — попита Хънтър.

Карлос затвори папката и се върна при бюрото си.

— По природа тарантуловите оси са единаци — обясни той. — Не живеят в гнезда или на рояци, нито в някаква общност и не се движат на групи. — Гарсия леко повдигна рамене. — С изключение на няколко вида.

— Убиецът е използвал един от тях — заключи капитан Блейк. Тя дори не се опита да произнесе научното название, което Карлос прочете преди няколко минути.

— Точно така — потвърди Гарсия. — Този вид е много сходен с бразилския, който ме изпрати в болница, когато бях малък. Живеят на големи рояци, ловуват, нападат на групи и ужилването им е едно от най-силните, най-болезнените и отровните от всички тарантулови оси. Освен това са дневни същества, което означава, че не харесват много мрака. Ако са принудени да влязат на тъмно, много се ядосват и тогава нещата бързо стават неприятни.

Погледите на всички се отместиха към таблото със снимките. В средата имаше голяма увеличена фотография на тарантулова оса в полет.

— Тогава няма как да разберем откъде ги е взел.

— Според ентомолога — обясни Карлос, — ако намерим трупа на жертвата, преди да се е разложил, може да проследим мястото на произхода им чрез химичен анализ на отровата, останала в кръвоносната й система. Никой обаче не знае колко може да ни помогне това.