Един по един

46.

След като всички излязоха, Мишел намали осветлението около бюрото си, наля си голяма чаша кафе и започна да гледа кадрите, които бяха записали от интернет преди три дни. Тя не беше забравила образите, но докато отново гледаше жената, затворена в стъкления ковчег, и тарантуловите оси, които бавно я жилеха до смърт, кожата й настръхна. Подутата й устна пак започна да пулсира и сърдечният й ритъм се ускори. За момент в края на записа, когато от ноздрата на жената излетя голяма черна оса, Мишел трябваше да преодолее желанието си да повърне — усещане, не много по-различно от деня, в който четирима агенти на ФБР разбиха вратата й в ранните часове на утрото, за да я арестуват.

От малка Мишел беше страхотна с компютрите — нещо, което дори самата тя не можеше да обясни. Мозъкът й сякаш беше устроен различно и създаден да чете като детски стихчета и най-сложните редици от машинни кодове.

Мишел Кели беше родена в Дойл, Северна Калифорния. Баща й почина, когато тя беше само на четиринайсет години. Той беше пушач от ранна младежка възраст, имаше слаба имунна система и се разболя от пневмония, докато се бореше с упорита простуда. Майка й, боязлива и хрисима жена, която се страхуваше да остане сама, се омъжи повторно година по-късно.

Вторият баща на Мишел беше избухлив пияница и много скоро превърна майка й в наркоманка и алкохоличка. Въпреки усилията си Мишел беше безсилна да попречи на майка си да се превърне в пълна развалина.

Късно една нощ, шест месеца след като вторият й баща се беше преместил да живее при тях, той внимателно отвори вратата на стаята на Мишел и влезе вътре. Майка й беше заспала в дневната, след като беше изпила три четвърти бутилка водка.

Момичето се стресна и се събуди, когато той стовари върху нея грамадното си, потно и голо тяло. Сърцето й заблъска като обезумяло в гърдите и дъхът й стържеше в гърлото. Очите й блеснаха от объркване и ужас. Той запуши устата й с месестата си ръка, блъсна силно главата й във възглавницата и прошепна в ухото й:

— Тихо, не се съпротивлявай, малката. Това ще ти хареса. Обещавам. Ще те науча как се чувства истинският мъж. И много скоро ще ме молиш за още.

Успя да разкъса донякъде дрехите й и когато се приготви да проникне в нея, отпусна ръката си върху устата й. Мишел отвори широко уста, но вместо да изпищи, го захапа с всичка сила. Здравите й зъби прегризаха плътта и костта, сякаш минаваха през масло, и прерязаха кутрето му. Мишел го изплю в лицето му, докато той крещеше от болка и от ръката му като водопад рукна кръв. Преди да избяга от дома си, тя грабна бейзболна бухалка и го удари между разтворените крака толкова силно и с такава точност, че го накара да повърне. Не се върна повече там.

Три дни по-късно, след като пътува на автостоп с четири превозни средства, Мишел пристигна в Лос Анджелис. Живя по улиците няколко дни, храни се от кофите за боклук, спа в кашони и използва душовете и тоалетните на плажа в Санта Моника.

На същия този плаж се запозна с Трикси и гаджето й, двама, татуирани сърфисти, които й предложиха да спи в дома им.

— Много хоро идват да спят у нас — обясниха те.

Това беше вярно. Къщата им винаги беше пълна с хора, които влизаха и излизаха.

Мишел скоро откри, че Трикси и гаджето й не са само любители на сърфа, а и част от едно от първите поколения компютърни хакери. По онова време интернет правеше първите си стъпки в света на търговията. Всичко беше ново и сигурността не беше на висота.

Не след дълго Трикси и гаджето й разбраха, че Мишел има вродена дарба с компютрите. Не, „дарба“ не беше най-точната дума. Тя беше абсолютен гений. Можеше за няколко минути да се досети и да напише правилните кодови процедури, за да преодолее проблеми, които отнемаха часове, дори дни на Трикси и гаджето й. Проникваше във всякакви уебсървъри и онлайн бази данни — университети, болници, публични и части организации, финансови институции, федерални агенции, международни компании… Нямаше нищо непостижимо. Колкото по-обезопасени бяха сайтовете, толкова по-голямо беше предизвикателството и Мишел ставаше все по-добра. Хакна дори базата — данни на ФБР и Агенцията за национална сигурност два пъти за една седмица.

Като всеки хакер в киберпространството си измисли псевдоним — Трасос, богът на смелостта от древногръцката митология. Стори й се много уместно.

Възможностите в киберпространството бяха безброй и Мишел жадуваше да се забавлява. И тогава откри, че майка й е умряла, след като е погълнала половин кутийка приспивателни и е изпила бутилка бърбън.

Мишел плака три дни от тъга и гняв. Скоро научи, че само преди няколко месеца вторият й баща е убедил майка й да напише завещание, оставяйки му къщата, където живеят, която беше купена от истинския баща на Мишел, и всичко ценно, което все още притежава. С това гневът й се видоизмени. Вторият й баща беше превърнал майка й в алкохоличка и наркоманка и после й беше откраднал всичко. Когато Мишел провери, вече беше обявил къщата за продажба. И тогава разгневеното чудовище в нея закрещя — ОТМЪЩЕНИЕ.

За една седмица животът на втория й баща се промени неимоверно. Чрез интернет Мишел започна да съсипва живота му. Всичките му пари от банковата сметка изчезнаха загадъчно, очевидно заради грешка на вътрешен компютър, която никой не можа да открие. Тя въведе абсурдни дългове от хазарт на негово име, източи кредитните му карти, анулира шофьорската му книжка и промени данъчната му декларация така, че щеше да бъде само въпрос на време данъчните инспектори да отидат при него и да му задават въпроси. Мишел го остави разорен, безработен, бездомен и сам.

Три месеца по-късно той се хвърли под влак.

Мишел не изпита абсолютно никакви угризения заради онова, което беше направила.

Едно бивше гадже обаче, след като беше арестуван за притежание на наркотици с цел разпространение, издаде Мишел на ченгетата, за да сключи сделка с тях. Те на свой ред предадоха информацията на отдел „Киберпрестъпност“ на ФБР, които вече търсеха Трасос от известно време. С информацията, която им даде бившето гадже, ФБР за по-малко от седмица организира следене. Арестът последва след няколко дни. Четирима агенти нахлуха през вратата точно когато Мишел беше проникнала в база данни на контролния център на енергоснабдяването на целия западен бряг на Съединените щати. Тя току-що беше преструктурирала тарифната им система и бе подарила на всички от Монтана до Ню Мексико електрическа енергия на много евтини цени.

Дотогава киберпрестъпността и кибертероризмът вече се бяха превърнали в главна заплаха за Америка и начина й на живот. Правителството на Съединените щати разбираше, че хора със способностите на Мишел Кели притежават потенциала да станат безценна придобивка и съюзници в новата им борба, а не врагове. Имайки това предвид, ФБР й предложи сделка — да продължи да хакерства, но този път на страната на закона, или много дълъг престой в затвора.

Мишел прие.

Скоро осъзна, че предишният живот не й липсва. Не беше хакер, защото й харесваше да нарушава закона или заради паричните печалби, а защото изпитваше удоволствие от предизвикателството и тръпката и беше гениална в тази област. Сделката, която й бяха предложили, не й отне нищо от това, само го направи законно.

Не беше изненадващо, че ФБР изиграха безупречно картите си. Те знаеха, че причината Мишел да избяга от дома си, е баща й насилникът, и я аклиматизираха към новата й роля, като се погрижиха всеки случай, който й възложиха през първата година, да включва кибер сексуално престъпление, и по-точно педофилия. Гневът и отвращението й към такива закононарушители бяха толкова яростни, че тя се заравяше в работата и превръщаше всеки случай в личен въпрос.

Беше толкова добра в работата си, че след четири години оглави отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР в Лос Анджелис.

Тя разтърси глава, прогони спомените и отново насочи вниманието си към жената в стъкления ковчег. Изгледа записа отначало още веднъж, търсейки някой пропуснат детайл, но пак не забеляза нищо.

— Какво търсиш, Мишел, по дяволите? Тук няма нищо — каза си и потърка с длан челото си.

Отиде до тоалетната, отново напълни с кафе чашата си и се върна на бюрото си. Още не беше готова да се откаже.

Следващата й стъпка беше да забави кадрите два и половина пъти и с помощта на приложението „цвят и контраст“ да увеличи образите, използвайки метод за насищане на цветовете. Интензивната резолюция на цветовете открояваше дребните детайли, неща, които иначе не се виждаха.

Мишел се наведе напред, сложи лакти на бюрото си, подпря брадичката на юмруците си и отново започна отначало.

Бавната скорост замайваше главата й. Насищането на цветовете и контрастът уморяваха очите по-бързо и оказваха напрежение върху очните ябълки. Мишел се усети, че прави кратки почивки на всеки три-четири минути. За да си починат очите й, тя ги фокусира върху нещо в отсрещния край на стаята и масажираше слепоочията си, но вече чувстваше, че зад очните й ябълки набира инерция главоболието.

— Може би трябваше да приема предложението за помощ на Хари — измърмори. — Или още по-добре, да отида при другите, защото в момента съм абсолютно сигурна, че се нуждая от питие.

Тя отпи от кафето, отново пусна записа и погледна часовника в долния десен ъгъл на екрана. Оставаше й да гледа още малко повече от минута.

Когато очите й се върнаха на екрана, Мишел можеше да се закълне, че видя нещо да преминава.

Не беше тарантулова оса.

— Какво е това, по дяволите?

Тя спря записа, превъртя назад две секунди и го пусна отново.

Пак го видя да преминава.

Мишел пак превъртя назад, но този път увеличи част от екрана, изключи програмата за насищане на цветовете и контраста и ръчно превъртя кадрите един по един.

И я видя.