Един по един

109.

Капитан Блейк се обади на Хънтър час и половина по-късно. Тя се беше върнала в Главното управление на полицията със снимката на жената, а Хънтър, Гарсия и Мишел бяха останали. Те искаха внимателно да огледат всеки сантиметър от къщата на Фишър. Към тях се присъединиха и петима опитни полицаи, и двама криминалисти.

Барбара каза, че е предала снимката на жената в отдел „Връзки с медиите“ на лосанджелиската полиция, с изрични инструкции. Те веднага се заловили за работа и се свързали с медиите в града. Снимките на Греъм и на жената щели да бъдат показани по всички големи телевизионни канали в извънреден бюлетин по време на обедните новини и после в следобедните и вечерните, фотографиите щели да бъдат публикувани в следващите издания на всички градски вестници, но това щяло да стане чак утре сутринта. От отдела се свързали и с радиостанциите, които подканвали слушателите си да влязат в специална уебстраница, която информационният отдел на лосанджелиската полиция създал с двете снимки. Вече били включени специални телефонни линии за обаждания. Сега само чакали как ще се развият нещата.

Хънтър и Гарсия започнаха от мазето в дома на Греъм Фишър. Криминалистите донесоха два мощни прожектора, за да прогонят сенките. Карлос оглеждаше всичко, намерено в източния край на помещението, а Робърт педантично изследваше стъклената клетка и стъкления ковчег до западната стена.

Никой от уредите за мъчения и убийство не можа да разкрие нещо, което Хънтър вече да не знае. Майсторството на изработката беше изключително, но той и не очакваше друго от човек като Греъм Фишър. Стъклените плоскости, използвани за изработването на двете устройства, бяха комбинация от поликарбонат, термопластика и пластове ламинирано стъкло, които го правеха бронирани и абсолютно нечупливи за човешки юмруци. Но Греъм му беше казал това по телефона и Хънтър не очакваше, че го е излъгал. Миризмата в двата стъклени контейнера беше противна смесица от повърнато, урина, фекалии, страх и много силен дезинфектант. Мъртвите тарантулови оси в стъкления ковчег добавяха нов, особен, стипчив пласт към преобладаващия мирис. Въпреки че носеше маска на устата и носа, няколко пъти Робърт едва не повърна и това го принуди да направи кратки почивки.

— Мислиш ли, че Фишър вече е хванал жената на снимката? — попита Гарсия, когато Хънтър отиде при него в западния край на мазето.

Робърт си пое дълбоко дъх и спря поглед на големия шкаф с инструменти.

— Не знам. — Не искаше да го каже, но истината беше, че имаше лошо предчувствие.

— Искам да ти покажа нещо — добави Карлос, привличайки вниманието на партньора си към определено място на дървения работен тезгях. — Виж.

Робърт погледна мястото, което сочеше Гарсия, намръщи се и се наведе да види още по-отблизо.

— Виждаш ли?

Хънтър кимна. Тезгяхът беше покрит с обикновен домашен прах вероятно от два дни. На това място прахът беше неравномерно разпръснат. Нещо, което е стояло на тезгяха, е било преместено — правоъгълен предмет, приблизително трийсет и шест на двайсет и пет сантиметра. Робърт надникна още по-отблизо и видя втори неравномерен пласт прах, този път тънък и дълъг, простиращ се чак до края на тезгяха. Той провери тухлената стена от тази страна и забеляза електрически контакт на трийсетина сантиметра от пода.

— Лаптоп — каза Хънтър.

Гарсия кимна.

— И аз си помислих същото. И ако сме прави, знаеш какво означава това, нали? Греъм вероятно държи всичките си планове, чертежи, имена, разписания, рисунки, всичко в лаптопа, който е бил тук, а не в компютъра горе.

Мишел Кели беше поела търсенето в компютъра в кабинета на Греъм на горния етаж. Не беше изненадващо, че компютърът е защитен с парола, но не с елементарна, лесна за разбиване, а със сложна, дълга и трудна, вероятно измислена от Греъм Фишър. Опитът да я разбие там на място, без някои от приложенията и нещата, които имаше в отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР, беше невъзможна задача. Хънтър й разреши да вземе компютъра в централата на ФБР и да работи там. Тя обеща да му се обади веднага щом открие нещо, но още не беше позвънила.

Робърт кимна одобрително на предположението на партньора си.

— Да се надяваме, че грешим. Ако в онзи компютър има нещо, дори да е само остатък, сигурен съм, че Мишел ще го намери.

Двамата детективи най-после излязоха от мазето и без да се стесняват, въздъхнаха облекчено.

Полицаите, които имаха задачата да разговарят със съседите и другите обитатели на улицата, се върнаха без новини. Не всички съседи били в домовете си, но малцината, които си били вкъщи, не могли да хвърлят светлина върху самоличността на жената на снимката, която бяха открили в мазето на Греъм, нито къде може да е отишъл той. Едно обаче беше общото. Всичките казали, че след смъртта на сина си Греъм станал друг човек — затворен, необщителен. А откакто съпругата му починала, се превърнал в дух. Рядко го виждали.

Хънтър и Гарсия прекараха близо два часа, преглеждайки всеки лист хартия, всяка книга, всяко списание и всяка бележка, която намериха в кабинета на Греъм на горния етаж, но не попаднаха на улика.

Следобед Хънтър получи обаждане от детектив Перес, който обясни, че след обедните новини на обявените телефонни линии са се обадили няколко души. Детективи и полицаи проверявали достоверността на информацията и щял отново да се свърже с Робърт веднага щом научи нещо по-съществено.

Измина час и половина, без да се случи нищо. Карлос се беше върнал в Главното управление на полицията, за да помага на детектив Перес с телефонните обаждания.

Хънтър седеше сам в стаята на Брандън, когато мобилният му телефон изпиука, известявайки пристигането на ново съобщение. Той погледна екранчето — непознат номер.

Робърт отвори съобщението и мигновено се изпълни с безпокойство и тревога.

Когато прочете съобщението, телефонът му отново изпиука. Беше пристигнала втората част на съобщението.

Още едно пиукане.

Още едно съобщение.

Този път имаше снимка.

Изведнъж стаята около Хънтър сякаш се завъртя. Той имаше чувството, че нещо изсмука въздуха от белите му дробове.

Робърт гледаше снимка на жена със запушена уста и завързана за метален стол. Същата жена, чиято снимка бяха намерили в мазето. В съобщението пишеше: