Един по един

43.

Калифорнийски дъбове хвърляха сянка на улицата, когато Хънтър зави по Лома Виста Драйв откъм Западна осма улица в Лонг Бийч. Къщата, която търсеха, се намираше в края на улицата. Беше построена навътре от тротоара и имаше бледожълта фасада, която красиво контрастираше на бялата врата и рамките на прозорците. Ниска ограда от ковано желязо опасваше имота. Отпред имаше добре поддържана морава. Тясната алея вляво водеше до гараж за една кола в задната част на къщата. Портата беше отворена. Пред гаража беше паркирана синя тойота матрикс. Регистрационният номер съвпадаше с този, който имаха за колата на Кристина Стивънсън.

Според изследователския екип Кристина беше излязла от редакцията на „Ел Ей Таймс“ в четвъртък вечерта. Взела си почивни дни в петък и събота, но очаквали да я видят в неделя. Тя не отишла на работа, но това не било изненадващо. Репортерите често изчезвали за няколко дни в зависимост от историята, върху която работели.

Хънтър спря на улицата, точно пред къщата. В понеделник следобед там беше тихо. Нямаше деца, които да играят. Никой не се грижеше за градината или моравата си, нито седеше на верандата, наслаждавайки се на деня.

Детективите влязоха в двора. Хънтър почука и после натисна дръжката на предната врата, която обаче беше заключена. Двата прозореца отпред също бяха залостени и завесите — дръпнати.

Гарсия се приближи до синята тойота. Надяна ръкавици и пробва вратите на колата и после вратата на гаража. Всички бяха заключени.

— Всичко отпред е заключено — каза Робърт, който отиде при Карлос. — Завесите са дръпнати.

— Същото е и от тази страна на къщата — отвърна Гарсия. — Колата и гаражът също са заключени. Но тя явно се е върнала в дома си в четвъртък вечерта, след като е излязла от редакцията на вестника.

Двамата тръгнаха към задната страна на къщата. Оградата вдясно от гаража не беше само за украса като онази отпред, а от солидно дърво и с висока два и половина метра, яка врата. Хънтър натисна дръжката, която изщрака и се отвори.

— Това не е добър знак — отбеляза Карлос.

Влязоха в голям вътрешен двор, където имаше правоъгълен плувен басейн. От едната страна бяха наредени четири шезлонга. Под малък навес в северния край на двора имаше скара за месо. Къщата се намираше вдясно от тях. Цялата задна фасада беше остъклена. Две плъзгащи се врати водеха към къщата. През едната се влизаше в дневната, а през другата — в спалнята. Втората врата беше широко отворена. Детективите се отправиха към нея и в същия миг от изток повя силен вятър. Завесата на цветя се развя и те видяха какво има в стаята. Двамата спряха и се спогледаха.

— Ще се обадя на криминалистите — каза Карлос и извади телефона си.